Процесът против богомилите
1 Звезда2 Звезди3 Звезди4 Звезди5 Звезди6 Звезди (1 оценки, средно: 6,00 от възможни 6)
Loading...
Автор:

Стефан Цанев
Режисьор:

Маргарита Младенова
С участието на:

Благовест Благоев, Деян Донков, Иван Бърнев, Илиана Коджабашева, Йосиф Шамли, Калоян Трифонов, Лилия Гелева, Неда Спасова, Павлин Петрунов, Пламен Пеев, Рени Врангова, Сава Драгунчев, Стефания Колева, Теодор Елмазов, Теодора Духовникова, Христо Петков, Христо Ушев
Сценография:
Никола Тороманов
Костюми:
Никола Тороманов
Музика:
Асен Аврамов
Фотограф:
Яна Лозева
Продължителност:
1 час(а) 40 минути

Стефан Цанев
НЕ ДОПУСКАЙ НИКАКВО НАСИЛИЕ НАД СЕБЕ СИ!

„Процесът против богомилите” е най-съдбовната моя творба. Тя предопредели живота ми. Пишейки за еретиците, аз станах еретик. Еретик във всякаквия смисъл на тази дума. И смирено понасям произтичащите от това последици.
Писах тази трагедия през есента на 1968 година – след като съветските и нашите танкове прегазиха Чехословакия. Пражката пролет не бе контрареволюция, а идея за „комунизъм с човешко лице”, но в очите на ортодоксалните комунисти тази идея бе опасна ерес и те се разправиха с тази ерес по същия жесток начин, по който цар Борил у нас и папа Инокентий в Европа се разправиха с богомилската ерес.
Богомилството не е разрушителна ерес, за каквато я представят. Богомилството е морален коректив на нашата тогавашна църква, станала слуга и опора на деспотичната светска власт, превърнала Исус от защитник на бедните и онеправданите в бич в ръцете на богатите и тираните; богомилството е бунт срещу всякакъв вид деспотизъм, духовен и политически…
Радвам се, че 47 години по-късно, почти половин век след написването й, трагедията се възкресява в Народния театър. Надявам се, че и днес посланието ѝ ще бъде чуто, защото при днешната брутална алчност, при моралната поквара на държавници и архиереи и отчаяното безверие на народа – идеята на богомилите за масово безкомпромисно противопоставяне на покварата чрез възкресяване на духовната божествена светлина в човека е свръхнавременна идея.
Всяко време ражда своите богомили. Ние – поетите, художниците, музикантите, артистите, хората на изкуството – ние сме призвани да бъдем днешните богомили и като своите предшественици да възкресим духовната светлина в човека, затънал в блатото на бита, в калта на алчността, в мрачните интриги на политиката, призвани сме да разтърсим обществото и да предизвикаме неговия ренесанс.
На зрителите пожелавам да се водят в живота си от девиза на богомилите: „Не допускай никакво насилие над себе си, откъдето и да иде то – от цар или бог, от меч или слово, дори когато е от обич!”

Добави коментар