90 години, след като Николай Масалитинов я поставя, най-играната и популярна българска драма – „Майстори”, отново е на сцената на Народния театър „Иван Вазов”. Спектакълът по литературния шедьовър на Рачо Стоянов, представящ най-трагическия любовен триъгълник в националната ни драматургия, е в прочита на Петринел Гочев.
Това е четвъртият път, в който драматичната притча за разпарчетосаната от любов, завист, съперничество и примирение българска душа, е на първата ни сцена, в съвременния и впечатляващ с прозренията си вариант на Гочев и изключителния актьорски състав – Гергана Змийчарова в ролята на Милкана, Иван Юруков в ролята на Найден, Зафир Раджаб в ролята на Живко, Стоян Пепеланов, Виктория Колева, Марин Янев, Васил Драганов и Емил И. Марков. В спектакъла, чиито драматург е поетесата и писател Мирела Иванова, участват и Александър Василев, Ралица Ананиева и Ивайло Светлинов.
В новите „Майстори” режисьорът Петринел Гочев и актьорският екип успяват да постигнат удивително сцепление между модерното светоусещане и разтерзаността на днешния човек и декоративния, красиво стилизиран език на драмата „Майстори”, написана преди повече от 90 години.
Вероятно най-играната и популярна българска драма има интересна творческа история. Написана е през 1921 година, състои се от четири действия, но по съвет на приятели Рачо Стоянов я преработва и с нейния нов вариант, вече от пет действия, участва в конкурса на Министерството на просвещението за поощряване на родната литература и изкуство. Членовете на комисията обаче така и не забелязват пиесата и тя потъва в архивите.
Пет години по-късно е открита почти случайно и след преработка е поставена на сцената на Народния театър от главния режисьор на театъра Николай О. Масалитинов.
На 14 септември 1927 година с „Майстори“ се открива сезонът и успехът е толкова невероятен, че Рачо Стоянов се превръща за една нощ в литературна звезда, а пиесата – в литературна сензация. Преведена е на френски, сръбски и чешки и поставена в Загреб, Белград и Прага.
Спектакълът в София се играе два сезона. По-късно постановката е възстановена и е сред представените заглавия при гостуването на Народния театър през 1937 година в Канада и САЩ.
В края на Втората световна война драмата „Майстори“ отново е включена в репертоара на Народния театър. Постановката е дебютна работа на бъдещия знаков за националния ни театър режисьор Кръстьо Мирски. Декорите и костюмите са направени от известния художник Преслав Кършовски, а в главните роли влизат актьорите Любен Желязков (Живко), Любен Саев (Найден) и Маргарита Дупаринова (Милкана).
Втората премиера на „Майстори“ е на 22 април 1944 година на необичайно място: в пирдопското читалище „Напредък“. Причината е, че на 10 януари 1944 година при поредната бомбардировка на София върху северозападното крило на Народния театър пада бомба и дясната страна на зрителната зала е унищожена. На 29 март върху театъра отново пада бомба. Трупата и учениците в Държавната театрална школа са евакуирани в Пирдоп, имуществото на театъра също е евакуирано и представленията започват да се играят на сцената на тамошното читалище. Правят се турнета и в околните селища.
През следващите години пиесата е многократно поставяна и играна по сцените на почти всички професионални и самодейни театри в цяла България.
За трети път в своята история „Майстори“ има премиера на сцената на Народния театър през 1999 година. Постановката е на Маргарита Младенова, сценограф и художник на костюмите е Вечеслав Парапанов, а в главните роли играят Васил Ряхов (Найден), Цветан Алексиев (Живко), Мирослава Гоговска и Биляна Петринска (Милкана).
Сегашната, четвърта постановка в Народния театър на „Майстори“ от Рачо Стоянов, отбелязва 90-тата годишнина от първото й представяне в България.