Александър Морфов
Реквием за един отиващ си народ

„На ръба” е една емоционална, обща импровизация, за онова, което се случва в България. Нещо като реквием за държавата България, реквием за един народ, който си отива, който се стопява. Народ, който достойно и гордо съществува на този свят хиляда и триста години, но който не успя да устои на бруталните, алчни, безмилостни колизии на съвременната „демокрация””… и на собствените си низостни слабости и противоречия. Българската нация си заминава. Превърнали сме се в население, което едва оцелява в циничните условия на някаква фашистка, финансова общност, нарекла себе си – Европейска, която и пет пари не дава дали има, или няма такъв народ.

Днес може да се базираш като народ, ако успееш да убедиш някакви европейски програми в това, че съществува такъв народ – и те да финансират евентуално подпомагането, филмирането, изграждането… Като че ние не сме съществували никога, като че сме само фикция, неясен субект на поредните бъдещи проекти на Европейския съюз – и нищо повече. И само след няколко години ще съществуваме в техните програми така, както съществуват ромите, калдарашите, аборигените, масаите или някоя рядко срещана, изчезваща общност. Ще съществуваме единствено в програмите за възраждане на племенната идентичност!

С „На ръба” искаме да споделим нашата тъга и болка по онова, което си заминава, болката за българския народ, който от година на година се стопява. Изгубилите се традиции, приемственост, празници – всичко онова, което моето поколение е запомнило, което сме се опитвали да предаваме на децата си. Тези ценности се загубват и имат смисъл единствено за някое телевизионно шоу или за някоя програма за изчезващи народности. Червената книга на българите! Това е тъжната страната на причината да правим „На ръба”. А веселата… май няма такава!