Морис Метерлинк (1862-1949) е белгийски драматург, поет и философ, носител на Нобелова награда за литература (1911). Прави първите си стъпки в творчеството със сборника стихове ,,Парници” (1889). Истинска слава и признание обаче му донасят така наречените ,,малки символистични драми” като ,,Принцеса Мален” (1889), ,,Натрапницата” (1890), ,,Слепите” (1890), ,,Пелеас и Мелизанда” (1892), ,,Вътре” (1894), ,,Смъртта на Тантажил” (1894). В началото на новия век той преживява духовна и творческа промяна, която се отразява върху творчеството му. На преден план се проявява хуманистичния патос, в резултат на който се раждат романтичната трагедия ,,Монна Ванна” (1902), сатирично-изобличителната творба ,,Чудото на свети Антоний” (1903) и неговата най-светла и философски проникновена пиеса — приказката феерия ,,Синята птица” (1908).