Балкански синдром
1 Звезда2 Звезди3 Звезди4 Звезди5 Звезди6 Звезди (9 оценки, средно: 4,78 от възможни 6)
Loading...
Автор:

Станислав Стратиев
Режисьор:

Мариус Куркински
С участието на:

Симеон Бончев, Стоян Младенов, Владимир Димитров, Александър Кадиев, Евгени Будинов, Атанас Чопов, Албена Михова, Таня Пашанкова, Христина Караиванова, Владимир Зомбори, Емил Котев, Никола Мутафов, Любомир Ковачев, Стела Ганчева, Василена Атанасова
Сценография:
Петя Стойкова
Костюми:
Петя Стойкова
Музика:
Мартин Каров, вокали Мария Станчева, Георги Георгиев – Антика, Константин Икономов
Фотограф:
Бистра Бошнакова
Продължителност:
2 час(а) 0 минути
Гледайте на:

В постановката си Мариус Куркински съчетава балканската артистичност с голяма доза самоирония. „Балкански синдром“ излага на показ по неприличен начин същността ни, за която никой от нас не може и иска да признае. Пиесата успява да разкрие и запознае зрителя с този синдром, който е станал събирателно за постъпките и мислите по нашите географски ширини, за които дори и ние нямаме обяснение. “Балкански синдром” е една чудесна старо-нова постановка в постановката, която ще продължи много след като напуснете театъра. Гаранция! Ще го срещате навсякъде около вас – в магазина, на улицата, в мола. Онова присъщо нашенско качество, българското, винаги да се надсмиваме над другите и несъзнателно – над себе си. Да се носим по временното течение на живота, докато стигнем дъното. Или нещо друго. Да обвиняваме другите за положението, до което сами, най-деликатно, сме се докарали.

„Ако сме дали нещо на света – това е българският модел. Той е – както Хеопсовата пирамида или Вавилонската кула – нашият принос в съкровищницата на човечеството. Казано сложно – това е състояние на духа. Определен начин на мислене. Тип душевност. Казано просто – обратното на всичко”. „Балкански синдром” не е просто пиеса. „Балкански синдром” е концентрат на света ни. ”
Станислав Стратиев

„Балкански синдром. Самоунищожение и колосална загуба на време. От самоирония наистина правим живота си за смях. От желание да празнуваме губим всяка секунда от живота си. Балканският синдром е самото наличие на този термин. Защо се мислим за толкова специални? Защо нашата природа да е най-красива? Защо нашият фолклор да е най-магичен? Нашите мъже най-мъжествени, нашите жени най-привлекателни. Откъде това желание за уникалност на такова повърхностно равнище. Та целият свят е прекрасен и всеки народ – уникален.Явно нашата малка страна, разположена на кръстопът от континенти и религии, спохождана от много освободители, мечтае за световно влияние без да се вгледа в своята съкровена, вътрешна, човешка родина и с упорито постоянство, нашият малък народ забравя своите славни българи, които са просвещавали и умирали за свобода. Копнеем за уникалност, но и настояваме, че сме най-лошите хора-странно съчетание, от което ни боли…”
Мариус Куркински

Участват

2 Коментара

Добави коментар