Болница накрай света
1 Звезда2 Звезди3 Звезди4 Звезди5 Звезди6 Звезди (2 оценки, средно: 4,50 от възможни 6)
Loading...
Жанр:

Трагикомендия
Автор:

Христо Бойчев
Режисьор:

Дино Мустафич
С участието на:

Филип Аврамов, Иван Петрушинов, Александър Дойнов, Пенко Господинов, Стоян Младенов, Албена Михова, Жени Александрова-Лечева, Кирил Недков, Калоян Стойчев
Сценография:
Петя Стойкова
Костюми:
Петя Стойкова
Хореография:
Мариана Крънчева
Музика:
Асен Аврамов
Превод:
Ася Тихинова
Фотограф:
Велина Кокалова
Продължителност:
1 час(а) 30 минути

Българският драматург Христо Бойчев създава пиесата „Районна болница“ в края на 80-те години. Тя е поставяна във всички български театри и в 10-15 страни в Източна Европа. Заради разминаването на значението и обхвата на думата „районна“ в различните държави, авторът променя името на „Болница накрай света“. За пръв път в София се играе в МГТ „Зад канала“.
Сюжетът на пиесата ни отвежда в отделение за душевно болни. Въпреки, че звучи доста тъжно, това е една много абсурдна трагикокомедия, в която пациентите са характерните българи, борещи се за своя свят, свобода и пространство, чрез странни и необикновенни начини. Всеки от героите е болен от „Квот кажат!“. Един от тях е загубил паметта си, но не се и опитва да си я припомни; друг е с въображаема старческа деменция и забравя, когато му е удобно; трети пък живее с излюзията, че ей сега ще го изпишат, а пък следващия е опериран два пъти от апендицит и поддържник думите „Все на мене ли? Ама, щом трябва.“ Пиесата е изпълнена с абсурдни ситуации с пациенти и хора в бели престилки, които със сигурност разсмиват, но под повърхността им има надежда, страдание и борба за живот.

„Мисля, че това е пиеса, която облагородява душата, която ни казва колко е важно в своя интимен свят да притежаваме своя надежда. Мисля, че чрез този трагикомичен разказ, зрителите ще могат да усетят как животът може да бъде и хубав, докато мечтаем. И как може да стане трагичен, когато влезем в разцеплението между реалността и съня.“
Дино Мустафич

„Дори и ние в този шизофреничен свят не знаем кой е луд, кой е здрав, кой е пациентът, кой доктора, кой го лекува и защо го лекува. Но винаги съществува един идеал за свобода в пиесите на Бойчев. Идеалът на отделната личност да бъде свободен. И от там произтичат много нелепи, понякога тъжни и абсурдни ситуации.“
Дино Мустафич

В сериозната драма всеки герой е носител на философска мисия. Каква е философията в тази пиеса? Надеждата крепи човека, казват. Надеждата най-често е илюзия, но ако кажем, че илюзията крепи човека би звучало доста тъжно. Моите герои, както и всички ние, живеят с илюзията за щастливо бъдеще. Освен Уйлям, чиято мисия е да ги отведе в оня красив свят.“
Христо Бойчев

 

Участват

2 Коментара

Добави коментар