Защо отиваме на вечери, на които всъщност не ни се ходи? Защо се виждаме с приятели, които вече не чувстваме близки? По навик? От благовъзпитаност? От малодушие?

Опиянени от идеята да изчистят дневния си ред, Пиер и Клодилд Льокьор решават да организират прощална вечеря, най-добрата форма на „развод с приятели – призраци”.

Първи в списъка „отживелици” се оказва Антоан Роайе. И въпреки че Пиер и Клодилд стриктно спазват идеалния сценарий за прощална вечеря, приготвяйки любимата храна и музика на Антоан, бутилка вино от годината на раждането му, плюс всички ненужни подаръци от него, вечерята далеч не протича така идеално, какъвто е бил замисълът…

„Прощална вечеря” е прекрасна интелектуална комедия, която не само ще ни разсмива, но и над която ще може да разсъждаваме дълго, дълго след това защото:

Има приятели и приятели… Има приятелства, които ни бележат за цял живот. Приятелства, с които израстваме и приятелства, близостта на които се разтваря във времето. Приятели, на които се обаждаме в 3 през нощта, когато сме зле и приятели, с които споделяме чаша вино и мимолетен разговор. Приятели, на които изплакваме цялата си душа и приятели, за които се сещаме, когато се нуждаем от определена услуга. Приятели, които не сме виждали от години, но сърцето ни трепва в искрена радост, когато отново открием и приятели, които изчезват безследно от живота ни, като поредния чадър, който някъде сме изгубили…

„Прощална вечеря” е пиеса за дълбоките, сърдечни връзки, достигнали прага на своето изчерпване. Старите приятелства, които неусетно са помръкнали във въртележката от ежедневни работно-семейни-обществени задължения, от липсата на време да се погледнем, да се почувстваме внимателно един друг, от рутината приплъзваща дружеските срещи в повърхностно все по-рядко общуване.

„Прощална вечеря” ни кара да се замислим кое в живота ни заслужава да бъде реанимирано, как да си върнем усещането за непосредственост, празничност, как да се обичаме, подкрепяме и прощаваме.

Участват