„СИДХАРТА“ е танцово-театрален спектакъл по мотиви от философската поема на Херман Хесе, идея и хореография – Мила Искренова, сценография и костюми – Свила Величкова, видеопроекции – Никола Налбантов. Музикалният колаж включва  увертюри на Вагнер, съвременна амбиент музика, европейски шлагери от 30-те години, както и единствената рага на Лед Цепелин. Музикален консултант Весела Цанкова.

Спектакълът на Мила Искренова представя европейското разбиране за Изтока, срещата между Изтока и Запада. В търсенето на общ език между двете  различни цивилизации хореографът се опира на много културно-исторически кодове, съдържащи се в  музиката, танцовия език и образността. Спектакълът не  преразказва историята от произведението на Хесе, а пресъздава основни моменти от развитието й в 9 относително самостоятелно завършени епизоди, със собствена структура и образност. Присъстват главните персонажи на поетичната повест:  Сидхарта в изпълнение на Васил Дипчиков; Буда изпълнен от доайена на Балет „Арабеск“ – Чан Тхе Чунг; множественият образ на Камала представен от шест изпълнителки, а така също – Реката,  символизираща живота, образите на саманите и Лодкаря – всички те, преливащи се един в друг и  постоянно менящи се. Присъства и самият Херман Хесе, в изпълнение на  Стефан Вучов, през чийто поглед се развива действието.

Херман Хесе пише „ Сидхарта“ в началото на 20-те години на 20-ти век, в тревожно и много подобно на нашето време. Мислещите хора са силно резигнирани от политическите събития , тълпите са в подем. Повестта излиза през 1922 г., а година след това Хесе се отказва от германско поданство в знак на разочарование от германското общество и най-вече от германската политика. Периодът между двете световни войни изпълва европейските интелектуалци с мрачни предчувствия за бъдещето на света. „ Сидхарта“ хвърля духовен мост между времето и пространството в търсене на изход със силата на една невероятно поетична медитация.

Херман Хесе , подобно на много западни интелектуалци в началото на 20-ти век, изпитва силен интерес и пиетет към Изтока, източната философия и култура. Той предприема пътуване из Индия, но се връща в Европа силно разочарован и заявява, че никога повече няма да подлага на съмнение ценностите на европейската култура. Все пак , през 1922 година , той създава своята философска поема „ Сидхарта” като съвременна притча за земния път на Буда и за пътя му към съвършенството

„И за Херман Хесе може да се каже това, което е казано за творчеството на Хорхе Луис Борхес – прозата му е „постскриптум към целия корпус на литературата“. Нещо повече, Хесе се насочва в своите творчески търсения не просто от желанието да коментира или да продължи опита на предходни култури, той вижда своята мисия в откриването, проникването и пресъздаването на един духовен свят, където „имат равни дялове Европа и Азия, Ведите и Библията, Буда и Гьоте…“ 1.
Лазар Копринаров