Табу. Или колко е важно да бъдеш модерен. Пиеса за сблъсъка между предразсъдъците на миналото и тези на настоящето, в която предразсъдъкът си остава – комична или трагична – константа. Диагноза на клиничното битие на нашата съвременна цивилизация.
Две лесбийки, мъж, който отказва да споделя амбициите и неврозите на съвременността…
Друг един, разпънат между традициите и хаотичното настояще… И религиозна фанатичка.
Експлозивна смес от комични ситуации и сериозни проблеми, в която петима души отчаяно търсят съвремените измерения на нормалното.

През вековете древното полинезийско понятие „табу“ доста променя изначалното си значение. Така, от „религиозна забрана у първобитните народи да бъдат докосвани лица, предмети, животни и пр.“, в наши дни думата важи преди всичко за анормални човешки интимни взаимоотношения, като контактите между еднополови индивиди и изкуственото осеменяване, например.
За насаждането на това „табу“ у нас причините са, според мен, две. От една страна защитниците на хетерогенното начало си позволяват (особено в хумористичните предавания по телевизията) да забавляват зрителите си, хулейки по най-безцеремонен начин проявите на другомислещите. От своя страна пък някои от въпросните другомислещи натрапват своята „нестандартност“, обявявайки я едва ли не за белег на някаква привилегированост, която ги доближава до гении като Микеланджело, Чайковски.

Пиесата на Карл Джераси Табу, поставена на сцената на театър Възраждане от Георги Михалков, опровергава крайните становища и на двете спорещи страни.
Двете актриси – Валерия Кардашевска (Сали) и Ивет Радулова (Хариет) – изключително деликатно и същевременно много точно разкриват взаимоотношенията между героините си, прераснали през годините в истински брачен съюз, обогатен с поява на дете.

Участват