„За мен критерий за качеството и театралността на една пиеса е способността й да бъде осъществена в различни интерпретации. Защото има произведения, които са белязани с особена тайна. Признавам, че на мен такива пиеси най-много ми допадат. Чета ги, уж разбирам какво става, сетивата ми са възбудени, започвам да чувствам топлина или студ, виждам цветове, но и усещам присъствието на „заключена стая с някаква тайна”. Въртя се вътре, мерне ми се тайната, почваме да се дебнем взаимно и когато най-сетне я разбера, ключът към бъдещата постановка е намерен.

Каква е тази тайна? Кой знае? Във всеки случай убеден съм, че тя не е съзнателен или преднамерен ход на автора. Нещо повече, струва ми се, че тази тайна съществува вероятно и за автора. Тя е там, където образите излизат извън властта и волята на автора и заживяват „свой собствен живот”.

Крикор Азарян