Текстът към балета „Лешникотрошачката“ е създаден по мотиви от приказката на Ернст Т. Хофман „Лешникотрошачката и царят на мишките“. В основата на му е преработката на приказката, която е направена от Александър Дюма-баща. „Лешникотрошачката“ е написана от Хофман през далечната 1816 година, но придобива световна популярност чрез едноименния балет на Чайковски. Премиерата на балета се е състояла на 18 декември 1892г. в Маринския театър в Санкт Петербург.
Действието се развива в малко немски градче, в навечерието на Коледа, в красивия спретнат дом на доктор Щалбаум, в който постепенно пристигат гости. Навсякъде започват да играят деца, които с нетърпение чакат подаръците си. Малкото момиче Мари напразно очаква своя коледен подарък в празничната нощ. Кръсникът ѝ Дроселмайер вижда тъгата в нейните детски очи и ѝ подарява дървена играчка – лешникотрошачка с форма на войник. След като гостите си тръгват, Мари остава сама и точно в полунощ всичко оживява: стените започат да се движат, елхата започва да расте, всички кукли и играчки се превръщат във войници, а нейната Лешникотрошачка се превръща в красив принц. Мари се впуска в едно вълшебно пътешествие, редица приключения и накрая дори подготвя сватбата си. Разбира се, всичко това трае, докато малката Мери не се събуди…
Посланието на спектакъла е, че всеки човек трябва да е свободен да фантазира, да е свободен в избора си, да осъществява мечтите си и да променя собствения си свят така, както той желае да го направи.