Това, което ме привлича в
творчеството на Себастиeн Тиери, е
неговият
хуманизъм. Героите му са
посредствени, срамежливи, некадърни,
непродуктивни… Те не се бунтуват,
манкират, не могат да вземат
решение…
Но и те искат да имат място под
слънцето. И те искат работа,
признание,
съчувствие или поне приятел , с който
да поседят по приятелски, да
помълчат по приятелски, или просто да
споделят мечтите си, надеждите си,
болката си. Разкривайки с
великолепно чувство за хумор своите
герои,
авторът неусетно ни вкарва в
територията на трагичното. Без
презрение,
без агресия Себастиeн Тиери ни
разказва за човешкото страдание.
Страдание безнадеждно, но поносимо,
като живот в пустиня. Разказва тихо,
без ефекти и колкото повече човек се
смее, толкова повече преоткрива
себе си.
Себастиeн Тиери прави абсурда
общодостъпен!
Ивайло Христов