„Балкански синдром“ е спектакъл за последния етап на българския път към новия по-добър свят. Едно надсмиване над поредната ни неразбория, но и обяснение в любов към драмата на обикновения човек – вечната жертва на безкрайния социален експеримент. Станислав Стратиев задава наистина важните за нацията ни въпроси: Кои сме… Защо сме такива… Накъде отиваме… Ще пребъдем ли… Защото обича и до края си вярва в якото, упорито, неизтребимо и здраво племе, преминало Дунав, хванато за опашките на дребните си кончета.

За да вървим напред, съвременници мои, е добре често да се оглеждаме в неговите текстове; да се равняваме по националните идеи и идеали на големите ни автори; да премисляме пътя и посоката си с техните герои; и да се посмеем, но и да състрадаем и помечтаем малко с тях.