„Пиесата на Едуард Олби „Кой се бои от Вирджиния Улф“ продължава да буди
интерес почти 60 години след първата й постановка. Нещо повече – в наши
дни говоренето за интимните проблеми, представляващи нейната сърцевина,
става все по-важно, защото личното пространство сякаш е изоставено в
съвременния живот. Потънал в мрежите на глобалния свят, човек губи
чувствителността си към близкия непосредствен контакт. А тази
безчувственост ражда насилие.
С изключително майсторство, съчетаващо комичното с трагичното, авторът
ни прави свидетели на нощна сцена, в която две двойки, по думите на
самите герои, „отлепят етикети“ и „стигат до мозъка на костите“ в
техните взаимоотношения.
Гледката е пленителна и води до класически катарзис – очистване от
потиснатите афекти през съжаление и страх, през плач и смях.“
Стоян Радев