На пръв поглед „Най-високото дърво на Земята“ започва с един разговор между две жени – Дороти и Санди – за мъж на име Бонч, изгубил сина си в трагичен инцидент. Детето се е удавило в река, а Бонч всяка събота ходи в парка при едно дърво, за да моли за прошка. Това, което започва като лична драма, бързо се разгръща в болезнено и сатирично изследване на днешния свят.
Пиесата на Вирипаев ни представя вината – от личната на Бонч, през циничния ѝ разпад в разговорите на Дороти и Санди, до една колективна вина: тази на човечеството. В свят, в който молитвата се отправя не към Бог, а към дърво, Вирипаев поставя въпроса дали има кой да прости. Кой би могъл да ни прости за всичко, което сме разрушили – в себе си и в другите?
Пиесата осмива фалшивата етика на новото време – лайфкоуч културата, технологичния оптимизъм, социалните клишета и псевдо-духовността. Авторът разкрива кризата, в която човешките взаимоотношения са изгубили стойност, а прогресът – посока.

Светът трепери като желе, казват героите. А под повърхността му вече няма нищо за спасяване. Пиесата е зов за прошка – не от Бог, а от самото Дърво, което помни.

Мениджър продукция – Креди Арте ООД,

Спектакълът е реализиран с подкрепата на:
Програма Култура на Столична община
Театър Нокс
Brave Creatons