„Политическо парвеню. Бивш даскал. Сега депутат. Роден за министър. Големанов харчи пари за партия, избори, дига шум около себе си и гони върха. Чака да умре министърът, който му е отнел министерството. Като продаде дъщеря си на новия си противник, негов връстник, в замяна. Достоен кандидат. Пари има, опитен в партийните работи… Още преди три години си е направил бюст с подобаваща надута поза. Откога говори за себе си в трето лице. На телефона постоянно и неволно се обажда – минис… Големанов…
В никое друго литературно произведение освен в Алековия „Бай Ганьо“ не се бичуват с такъв сполучлив сарказъм недостатъците в нашите нрави. И след Бай Ганьо Големанов ще остане като второто популярно нарицателно име, за да се бичуват недостатъците в нашия политически живот.“
Иван Хаджийски