„Tábula rása „празен лист“ (чиста дъска) е латинска крилата фраза, която се използва за обозначаване на гносеологичната теза, че всеки отделен човешки индивид се ражда без вродено или вградено (заложено) умствено съдържание, тоест чист. Ресурсът му от знания изцяло се изгражда от опита и чувственото (сетивното) възприемане на външния свят. Тоест, ние се раждаме свободни. Но характерът ни се определя не само генетично, но и социално. Въпросът е кое от двете е по-силно. В пиесата „Госпожица Юлия” героите имат малко свобода, малко любов. Какво изобщо имат тези герои? Имат страх и предразсъдъци. А от страх човек става коравосърдечен (жесток). В пиесата много ясно е показано как човекът е безсилен да преодолее желанието да унижи другия, когато има възможност да го направи… Откъде идва, откъде се появява този страх и защо е толкова силен? В отговора на този въпрос е заключена актуалността на този текст. Бихме ли могли да се освободим от страха и да станем отново „чисти и свободни“?“ Теодора Лилян
„Госпожица Юлия“ в Плевенския театър е много различна от познатата драматургична основа на Аугуст Стриндберг.“ – споделя режисьорът Теодора Лилян. Това е вторият проект в тандем между нея и Роман Должански след успешния ѝ дебютен спектакъл миналия сезон в Народен театър „Иван Вазов“ „Русалка“ по мотиви от пиесата на Пушкин и Набоков.
Теодора Лилян завършва Руския държавен институт за театрално изкуство (РГИСИ) в Санкт-Петербург в класа на Григорий Михайлович Козлов, заслужен деятел на театралното изкуство в Русия и художествен ръководител на театър “Мастерская” в Санкт-Петербург. По време на обучението си Теодора Лилян поставя спектакли към Учебния театър и участва в множество театрални лаборатории в Русия.
+18