Намисли́л бил не́кога веднъж де́до Го́спод – още като не́мало села и градове по земята – да тръгне по света и да направи селища, та да има и човеци, че без них не може.

Нали е Го́спод, каквото рече́, това и стане.
Напълни́л един чувал с малки и големи къщи, метна́л го на гръб и полете́л по света. Тук пусне по-голема къща – стане градец. На друго ме́сто пусне по-малка къщурка –
стане село́. И така се появили селища и в тех се навъди́ли и мъ́же, и же́ни, и де́ца, както му е редно.

Идеята за ;DemoнЯ; се роди преди няколко години, когато екипът ни се състоеше само от трима човека.

В началото намерението ни беше да пеем осъвременени народни песни, но това толкова се разтегли във времето, че се наложи да замразим проекта.

След като се родиха няколко деца, вдигна се сватба и привлякохме още двама ентусиасти към нашата идея, решихме да възродим проекта и да вплетем песните в представление с фолклорна тематика.
Започнахме да си търсим текстове и още попълнения в екипа.

Черпихме вдъхновение от всичко и накрая попаднахме на много интересна история за едно почти необитаемо българско село, в което се разказва легенда за духове и за
техните все още скитащи се души, които всяка вечер пеят, свирят и се веселят като на сватба.

И захапахме…

Разбира се, нашата история е по-различна, но и много по-близка и скъпа за всеки от нас.

Спомнихме си за нашите села, за духа и живота, който е имало там и който сега спи позабравен от всички.

Когато след дълги разговори се обединихме около една идея, започнахме да работим върху нея и да я пълним с живот.