Комедия за любов, в която всичко е възможно

Терминът „Ентъртеймънт“ е ключов в създаването на този спектакъл. Не случайно той е изведен в заглавието на пиесата на Вирипаев. Игра – неигра /забавление/ занимавка за скучаещи хора//зрители. Същевременно това е врата към Емпатията – да започнеш като зрител да „влизаш“ /емпатираш в мисленето, в процеса, който представят пред тебе актьорите. Параболата на замисъла е в пълното припознаване на зрителя в това, което се случва с героите/актьори на сцената. Любовта, казват – е лудост. Там няма шанс за Разума. Тя задвижва архетипното, изконното в нас, преодолява всякакви задръжки, морални догми и отговорности и ни превръща в подушилото разгонената кучка куче. Стоящият пред дилемата мъж/Стивън, който съзнава, че е греховно да приеме любовното признание на влюбеното в него момиче/Марго, защото той вече има за жена Ребека, на която се е врекъл „докато смъртта ни раздели”, постепенно и неотвратимо ще „забрави“ тази Ребека /независимо, че и тя е много сексапилна/ и ще се хвърли в обятията на Марго. В любовта всичко е възможно.