Години наред Елида Вангел съществува като черупка, захвърлена на дъното на тъмното море.

Нейният живот е спрял в един момент от миналото, който тя оценява като много по-истински от настоящето и по-щастлив от бъдещето.

А на брега на фиорда хората се радват на топлите летни дни, влюбват се, мечтаят…
На север през лятото слънцето изгрява дори посред нощ.

Възможно ли е човек, станал пленник на себе си и на своето минало, да успее да изплува и да се адаптира към настоящия живот на сушата?

Стремежът към постигане на вътрешна свобода е основната тема на това представление.
Тази свобода, която идва не с напускането, не с промяната на външните аспекти на живота,
а само тогава, когато човек успее да се раздели с онова, вътре в себе си, което го държи закотвен на едно място.

Василена Попилиева