Законът на Архимед
1 Звезда2 Звезди3 Звезди4 Звезди5 Звезди6 Звезди (7 оценки, средно: 4,71 от възможни 6)
Loading...
Автор:

Жузеп Мария Миро
Режисьор:

Стилиян Петров
С участието на:

Ирини Жамбонас, Пенко Господинов, Петър Калчев, Христо Пъдев
Сценография:
Венелин Шурелов
Костюми:
Елица Георгиева
Музика:
Мишо Шишков - син
Превод:
Нева Мичева
Фотограф:
Венелин Шурелов
Продължителност:
1 час(а) 30 минути

 

Жузеп Мария Миро e носител на наградата Premi Born de Teatre 2011.

Молиер казва: „Съмненията са по-жестоки и от най-неприятните истини.“ На фокус в „Законът на Архимед“ Жузеп Мария Миро поставя една целувка – треньор по плуване целува дете, за да преодолее то страха си и да скочи във водата. Качеството на тази целувка е заподозряно от родители и близки на треньора. Акт на максимална чистота – обичта към дете – е заподозрян в максимална мръсотия. Всички са вгледани в тази целувка като в роршахово петно, което най-вече разкрива човека вгледан в него. Подозрителното откриване на зло в другия, казва Бердяев, винаги подсказва недостатъчно виждане на зло в себе си.
Темите в Архимед: Възможна ли е днес чиста невинност или срещу нея веднага се явява някакво зло или силна подозрителност. Яростта на тази подозрителност, границите на човешката жестокост да подозира, доверието като провален дар за човека, неумението да разтълкуваш един жест, да го освободиш от еротично съдържание /въпреки свръх еротизираната култура, която обитаваме/ и да го приемеш за невинен.
Съмнение идва от арийски корен, означаващ „две“. Обратното на съмнението е вярата. Да вярваш означава да бъдеш нераздвоен. Човекът в „Законът на Архимед“ е раздвоен, днешен, без вяра, безсърдечен.
Вярата /по Паскал/ е силата на сърцето.

Стилиян Петров

Участват

Добави коментар