Малко са добрите пиеси, написани в България след 1989. Годините на прехода се оказаха фатални и като тематика, и като форма, и като адекватност на това, в което живеем вече повече от 30 години. „Куци ангели“ на Владо Трифонов – като сентенция, като ситуация, като текст, е от много малкото изключения. Във века на виртуалното общуване, виртуалния секс, виртуалната реалност, във времето на разпищолени супергерои с неясна мотивация, лъскави чорапогащници и скучна всесилност, се появи родния отмъстител – Яна Николова Гуглева – Гуглето!
Художничка, ангел на възмездието, жрица… де ги тия хора? Пиеса за извънземно? Нетипична извадка, от един шантав народ? Къде ги тия извадки, къде го тоя народ? Не ги виждам в кастинга на поредното reality show, нито сред медийните експерти… Художниците имат сайтове в интернет, отмъстителите ги обуха в чорапогащници, а жриците изкарват добри пари – ако не в бордеите на Хамбург и Амстердам, то в горещите, медийни бардаци. Наивна изглежда днес личната война на една жена, ре-шила със собствените си ръце, с четката и пистолета в тях, да изправя кривините на света. Наивно откънтяват простичките, житейски мъдрости сред руините на опустялата ни татковина. Нелепо звучи религиозния патос, когато поповете преследват дебели пачки с тюрлюгювеч от квантова механика, карма и Свето писание. Къде да напъхаме Яна Николова Гуглева – Гуглето, ръбата и крива, във века на приятните, предвидими, политически-коректни заоблености? А ще ѝ повярваме ли – толкова архаична с нейните гайлета, страхове и стремежи? И след като заменихме Берлинската стена с удобното място на тухли в стената – имаме ли изобщо нужда от нея?
Потискащо много въпросителни. Казват, че добрия въпрос носел в себе си отговора. Аз знам своите отговори. Не знам един, единствен, меродавен, извечен и изконен отговор. И не вярвам в него. Знам, че земята продължава да се върти около Слънцето. И ще продължава – ако ще и без нас. И знам, че нищо не си отива – ръкописите не горят… Да, ръкописът е труп. Но добрият ръкопис е добре поддаващ се на съживяване труп – аха, аха… готов да възкръсне – нужен е един поглед само. Един поглед от вашите очи – иначе, по законите – и Господните, и тези на квантовата механика, чудото няма да се случи.