Спектакълът на именитата режисьорка има своята премиера на Камерната сцена на Народния театър 70 години, след като пиесата за първи път е поставена тук от Александър Иконографов през 1947 година.

Лилиан Хелман създава знаменитата си пиеса в края на трийсетте години. „Лисичета” е от най-доброто, създадено в американската драматургия. Желано предизвикателство от много режисьори и актьори в световния театъра. В този момент тя се играе в Ню Йорк, Виена, Берлин.

Ето какво пише самата Хелман: „Лисичета“ е пиесата, която съм написала най-трудно. Първите варианти вървяха мудно, ту прибавях, ту изваждах персонажи, украси, декорации и все повече и повече се уморявах, след като трябваше да изхвърлям сцени, че и три напълно завършени варианта. Аз знаех много от достойнствата и недостатъците на „Лисичета“ още преди пиесата да започне да се играе. Обаче търсех, нуждаех се от интересен критически ум, който да ми каже нещо повече от това, което сама виждах. Но и похвалите, и критиките ми се струваха неубедителни и това, мисля, е една от причините, поради която големият успех на пиесата ме  хвърли в бездействие и глупава депресия. Ставах все по-безпокойна, почти болнава и се ровех в случайните спомени, които съзнателно или полусъзнателно бяха вложени в основата на пиесата. Чрез Александра, младото момиче от пиесата, бях искала да се понадсмея над собствената си младежка високомерна невинност; бих искала да накарам хората да се посмеят на тъжната, слаба Бърди и да й съчувстват, но не й да ги накарам да плачат; бях искала публиката да види част от себе си в алчните за пари Хюбърдови, а не да ги мисли за злодеи, с които тя няма нищо общо“, споделя Хелман за пиесата в автобиографичния си роман „Пентименто”.