Името на Медея лесно извиква образа на едно крещящо чудовище-убиец от Aнтичността. Но истината е, че Еврипид пренася преживяването на Медея неловко близо до всеки от нас. Неговата Медея е съвсем реална жена, която се сблъсква с непосилно за нея изпитание. Тя се страхува, че ще преживее тотално унижение, което за нея е равносилно на изличаване. Нейното решение е крайно, но далеч не е нечувано и в съвременния свят. Мислим си, че това, което тя извършва, е извънредно емоционално и ирационално, но всъщност ужасяващата ѝ постъпка е резултат от желязна логика. Може би нейната история е и едно своевременно предупреждение към нас, обитателите на един свят, все по-обсебен от ефикасността на алгоритмите и изкуствения интелект, че трябва на всяка цена да съхраним здравия си разум и обикновеното си благоприличие. Защото логиката е добър слуга, но лош господар.

*Местата за спектакъла са правостоящи и зрителите се намират на самата сцена, докато актьорите играят сред тях.