“Любовта тук е и като предложение да се случи, и като възможност да се постигне. А основанията това да стане са наглед повече от благоприятни: млади хора, обладани от любовно чувство, съответните любовно-еротични игри, за да бъде то – чувството, активирано, затвърдено, възнаградено с взаимност и накрая успокоено в щастлив брачен съюз.

Но, както винаги при Шекспир, цялото това романтично описание се оказа една голяма привидност. Всъщност “Много шум за нищо” е текст за невъзможността любовта да се случи, да се постигне, да се разкаже.

“Много шум за нищо” не е афоризъм, който с дяволита усмивка разрешава дребни любовни недоразумения, а метафора на безплодните усилия на човешкото същество да намери себе си в едни враждебен и хаотичен свят.”

Красимир Спасов

Вече 400 години “Много шум за нищо” покорява и заразява с дръзкото младежко привличане, с любовно опиянение, без да спестява болката и слисването, когато това опиянение свали лъжливата си лекомислена маска. Комедията се издига до философското познание за човешката природа и за любовта и не престава да вълнува зрителите.