Пиесите на Питър Шафър и Майк Бартлет ще ни срещат с двама млади и симпатични мъже. Боб от „На четири уши“ вярва в духовната красота, търси у човека срещу себе си белезите на достойнство, скромност, щедрост, любов и милосърдие. Усеща, че не можеш да работиш с истински хъс, ако не обичаш работата си. Мисли, че е създаден за нещо по-значимо от ежедневните счетоводни сметки. Знае, че може да се вълнува и иска да вълнува и другите. Томас от „Унижението“ е „добро момче“, според думите на колегите си. Вярва, че заслужилият и можещият ще се издигне, че всички спазват правилата на честната игра, че искрените и прозрачни взаимоотношения ще бъдат възнаградени и че „лошите ще паднат в канавките, а добрите ще триумфират“.

Но едва ли бихме се влюбили в тях от пръв поглед, едва ли бихме били приятели с тях в офиса.

А и къде можем да срещнем такива хора днес? Нашата цивилизация е в залеза си, заедно с нея си отива и културния и цивилизован човек. Материалното отдавна е изместило духовното и празнува своя триумф на гроба му. Малцината оцелели като Боб и Томас, последните пазители на културната ни идентичност, съвсем скоро ще бъдат асимилирани, форматирани и преинсталирани. Очаква ги специален ритуал на инициация, маскиран зад принципите на равенство и конкуренция, които нашето общество изповядва сляпо.

Ще оставим ли Боб и Томас сами в това изпитание, зависи от нас и от това дали все още имаме сетивата да ги разпознаем като ценни в постоянно променящия се свят днес.