Дамата на сцената прекарва един ден: Аве Мария, радиото, спомен … Дамата има приятен характер, въпреки че продължава да забравя всичко, не разпознава нещата и е доста объркана. Тя пее, усмихва се и преживява своя ден: Аве Мария, радиото …

“Оперета Алцхаймер“ е любящ почит към трагикомичното соло на две ръце, съпътстващо празнотата на болестта ѝ. Соло е, защото се чувствате неописуемо сами, когато се изправите пред някой, който вече не ви разпознава. Трагикомично е, защото животът често е такъв. На две ръце е, защото имаме само този чифт, който понякога не е достатъчен.