Наоми Уолъс е aмерикански драматург, поставян във Великобритания, Европа, Близкия Изток и САЩ. Нейната адаптация на „Пилето” за пръв път е играна в Лондон през март 1997 г.
„Пилето” е пиеса за приятелството и семейството, за любовта и войната, за лудостта и красотата и най-вече за стремежа на един човек да полети като птица.

Историята разказва за двама приятели, които са израснали заедно и за травмите, които получават през войната. След бойното поле Пилето попада във Военна психиатрична клиника, вярвайки че е птица. Най-добрият му приятел Ал се опитва да му помогне да се излекува, но и той самият страда психически. Историята прескача от техните ученически години до настоящето.

„….нашите герои предпочитат сънят, бленуването, мечтаенето пред обективния поглед върху сивия свят. И не просто я предпочитат, а избират мечтата като победен ход срещу Света пълен с алчност, войни, завист и неразбирателство. Да, такива хора като мечтателите не оцеляват на тази планета. Пилето, Ал и цялата банда герои на времето си не са в съгласие с тази планета. Уортън, чиято е първоначалната идея за този полубиографичен, изповедален сюжет е от така наречените „битниците”. Те казват : „Спрете Земята! Искам да сляза.” И в нашата версия героите не искат да оцеляват в този контекст, в този усложнен свят и затова му обръщат гръб и отлитат от него… Избират живота в полет, въпреки риска да се разпаднат на атоми в стратосферата, защото знаят, че ще са летели. Ще са имали своя „миг сякаш вечен”. ”
Васил Дуев