„Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да обясняват“
/А.Екзюпери/

Наричат я „тази непослушна писателка“…
Астрид Линдгрен създава нов вид литература за деца. Със своите независими и неконвенционални герои тя разбива клишетата в детската литература.

Спектакълът „Роня, дъщерята на разбойника“ изрича тревогата си от разминаването между деца и родители. Роня и Бирк често предизвикват недоумение и смущение сред възрастните. Двамата са находчиви и смели, с много дух, решителност и твърдост. Децата са безпогрешни в чувството си за нравственост, в усета си за добродетели – откритост, състрадателност, доброта, в стремежа си към справедливост. Те показват какво е грешно в света по мирен начин. Не сочат с пръст като възрастните, а единствено чрез действията си се опитват да им покажат КАК ДА ЖИВЕЯТ В ЛЮБОВ ЕДИН КЪМ ДРУГ. Спонтанните им и смели реакции променят света.

Катя Петрова

Посвещавам на Дафи

Участват