За пиесата „СЛЕД РЕПЕТИЦИЯТА“ Ингмар Бергман казва:
„Това е произведение, което представлява моя откровен опит да бъда откровен.“

Театралната критика открива в тази пиеса любовна изповед – „театър за театъра”, в който актьорите играят актьори, а техните превъплащения, страсти и илюзии се лутат между живота в реалността и живота на сцената.

Режисьорът на спектакъла, Валентин Ганев споделя:
„Репетицията е повторение, проба, търсене, лутане, откриване, фантазия, бълнуване, страст, пот, смях, радост и мъка… – ЖИВОТ.
Какво идва след репетициите? Представление. Ако погледнем на човешкия живот като на репетиция, след нея идва голямото представяне… пред безкрая… или по-нататък…
Къде е това след края на безкрая?…“

„СЛЕД РЕПЕТИЦИЯТА” е… история за режисьор и две актриси. Би могло да се разкаже и така. Но как да опишеш емоциите на Артиста? Как да обрисуваш тънката граница между реалността, съня, спомена, мечтата…? Дали днешната любов не е просто носталгичен опит да преживеем отново отминалата? Имало ли е любов, или е било само роля?