Солунските атентати са извършени през периода 15-17 април стар стил (нов стил 28-30 април) 1903 година в Солун. Организирани са от група български младежи от Солунската българска мъжка гимназия, анархо-терористи, известни в историята като гемиджиите. Членовете на групата сами се наричат „гемиджии” и се определят като хора, простили се вече с живота си, и пуснали своята лодка в бурното море, която или ще изкарат благополучно на брега, или ще я разбият в скалите.
Атентаторите целят да засегнат финансовите и икономическите интереси на западните държави в Османската империя и да ги принудят да действат в защита на българското население в Македония. Взривени са сградата на „Отоман банк”, френският кораб „Гвадалкивир”, прекъснато е осветлението на града. Повечето от атентаторите загиват, след като водят неколкодневни боеве по улиците на града. Саможертвата на младежите изостря още повече обстановката в размирните европейски части на Османската империя.
Георги Данаилов:
Пиесата представляваше един непрестанен и трагичен спор между разума в името на свободата и смъртта в нейно име. Този спор продължава да се изостря и в наши дни и не търпи дефиниция. Тероризмът се осъжда, преследва и проклина, но ведно с това се среща все по-често по всички краища на изумената земя. Може би наистина има някаква грешка в човека. Може би прогресът е враг на свободата… Може би…