Традиционният седмичен покер в дома на Оскар е на ръба да се провали. Обичайно пунктуалният Феликс се появява не само със закъснение, но и крайно неадекватен. Жена му току-що го е изгонила и заплашила с развод. Изпълнен със съчувствие Оскар предлага на разстроения Феликс да му стане съквартирант. Съвсем скоро апартаментът на Оскар от разхвърляна бърлога на разведен мъж се превръща в лъщящо от чистота жилище, а покерът отново не върви, защото вместо да държи картите и да залага, Феликс пече сладкиши и маже сандвичи… И Оскар започва да се замисля дали не е време да се освободи от тази досадно изрядна домакиня от мъжки пол, която царства в дома му.

Прототипи на несъвместимата двойка в „Странната двойка“ са самият Нийл Саймън и брат му Дани – крайно различни като характери и поведение, но и дълбоко привързани един към друг.

Възхищавам на обичта на Нийл Саймън към неговите герои, които сякаш не са създадени на бюрото на писателя, а са взети от живота и авторът с присъщата му ирония ни намига: „Познати ви се струват, нали?“. Саймън винаги влага в комедиите си проблем, който прави драматургията му не само забавна, но и смислена. В „Странната двойка“ ме спечели темата и средствата, с които е разработена. Убеден съм, че чувствителните хора се вълнуват от въпросите за истинското приятелство, за човешкото общежитие, за толерантността и търпимостта към различността на околните. Пиесата деликатно ни напомня, че приятелството е трудно изкуство. Освен това, тук присъства и темата за самотата, а търсенето на контакт се е превърнало във физическа необходимост.

Комедиите на Нийл Саймън са уникална амалгама, която допада и на театралните творци, и на публиката. Смехът произтича от развитието на взаимоотношенията, от проблематиката на пиесата. Вярвам,че ако останем верни на автора и неговия тънък хумор, зрителите ще изпитат удоволствие от поредната среща с неговото творчество.

Андрей Аврамов