Какво да правим със страданието на света, което обвива планетата и не може да се пробие на по-горно ниво; какво става с нас, когато се включим в тази програма на възпроизвеждане на страдание; каква би била ролята на изкуството, която да алхимизира страданието, създавайки нова реалност; любов, смърт, загуба… и всичко това е много смешно.

„Танцът Делхи“ е поредица от 7 еднакви пиеси, за които авторът настоява, че нямат нищо общо помежду си.

Танцът Делхи“ е част от по-големи търсения на Вирипаев, свързани с „идеята да разчисти пространство, в което западната гледна точка, философия и морал се срещат с източната“. По думите на Стоев формата на пиесата е „телевизионен реализъм“ и „на моменти прилича на ситком, на телевизионен сериал“. Съчетанието между формата и съдържанието е „изключително смешно – на моменти звучи абсурдно, на моменти страшно“.