Авторът на постановката е използвал мотиви от известната българска народна приказка, но умело я е превърнал от приказка за четене в приказка за гледане и я е наситил със забавни и весели измишльотини. Златната ябълка например не е реквизит, а действащо лице, което освен че говори, и пее. Не само златната ябълка пее – светкащата с шестте си очи смешна ламя също пее. Всички герои са много музикални, а пиесата се превръща и истинско забавление за малките зрители, които също могат да запеят.