Напоследък все по-често търся на сцената герои, с които да ми се прииска да изпием заедно по чаша бира и да си побъбрим. Хамлет не е сред тях, Едип още по-малко. Виж, Швейк е друга работа. Затова го извиках от страниците на Хашек.

Добър до глупост, а не добър от глупост. Добър и велик, велик с добротата си. Швейк е преживял всички патила на света. Войни, кризи, лицемерни величества, похотливи хазяйки, доносници и попове… И продължава да крачи, непрекъснато затягайки колана на войнишкия панталон, който не му е по мярка. Препъва се и кани наляво и надясно на чаша бира в шест часа след войната…

Да, много искам да пия бира с Швейк. Сега! Не в шест часа след поредната катастрофа, в която са ни натикали гадните умници, които подреждат света и живота ни. Сега! Да слушам историите му, да пия бира и кураж, а около нас философски да лаят неговите прекрасни куци кучета…
Искам да го слушам дълго. Затова, келнер, за да не се разкарвате, донесете направо по три бири!

Юрий Дачев