Когато кажа на някого, че в момента поставям Чехов, неизменно ми отвръщат с възклицание: „О, Чехов!“ И като си представя, че това звучи по целия Божи свят, душата ми изтръпва от вълнение. Да общуваш с един от най-известните духове на човечеството, наистина трябва да коленичиш и да се поклониш. И аз го правя всяка сутрин, когато тръгвам за репетиция. Правя го с радост, с благодарност, но и с боязън. Ще успеем ли, ще стигнем ли до великия Антон Павлович?! Но когато се срещна с прекрасните си артисти, когато видя очите им, пълни с всеотдайност, жажда и радост от творчеството, страховете ми се стопяват. Ще успеем! Ще се опитаме да достигнем величието на простотата, до която най-трудно се достига. „Мечка“ и „Предложение“, наречени галено „Шеги“ от автора, наистина са два бисера на простотата. Те не са смешки, те са магьоснически експеримент на един голям човеколюбец, който превръща смешното, даже жалкото у човека в очарователно забавление, будещо умиление, прошка и любов! Късметлии сме наистина. О, Чехов!

Йосиф Сърчаджиев