„Аз обичам само една единствена жена Непознатата, Дългоочакваната, Желаната тази, която ще владее моето сърце, още невидима за очите, тази, която аз надарявам в мечтите си със всички съвършенства за които мога да се сетя…“ Ги дьо Мопасан

Писателят натуралист Ги дьо Мопасан е считан за най-големия френски майстор на късия разказ. Роден е на 5 август 1850г. и произхожда от стар аристократичен род. Дебюта си като поет, Мопасан прави още на 13 години със „Стихове“. Продължава да пише статии, стихове, разкази, пиеси и веднага е забелязан огромният му талант. След шест годишен труд, през 1883г. Ги дьо Мопасан завършва първият си роман „Един живот“ и успява да си спечели изключителна литературна слава. Още по-голям упех носи след себе си вторият му роман „Бел Ами“ написан през 1885г. Руският литературен гигант Лев Толстой казва: „Това е най-големият шедьовър на френската литература след „Клетниците“. Успоредно с литературният си успех, Мопасан живее и с тежката болест сифилис, която го застига само на 27 годишна възраст. Той живее бурно и наситено, като се впуска в множество приключения, десетки любовни авантюри, използването на опиати… През годините болестта му започва все повече да се проявява, като предизвиква у него умствени смущения. В началото на 1892 година прави опит да се застреля, но той не е успешен и на 6 юли 1893г. умира в клиника в Париж.
„Влязох в литературата като метеор, ще изляза като мълния” – пише за себе си Мопасан.

Спектакълът „Бел Ами“ разкрива лицемерното, подло и безкрупулно поведение на парижкото общество в края на 19в. Главният герой – амбициозния провинциалист Жорж Дюроа попада в големият град, които е пълен с изкушения, красиви жени, фалшиви и богати хора. Залагайки на своя чар и въздействието върху жените, Дюроа бързо се изкачва от дребен репортер до депутат и политик. Обсебен от мислъта за огромното богатство, което иска да му принадлежи, той продава себе си, престувайки се на безнадеждно влюбен в жени, чрез които да се добере до върховете на обществения и политически живот. Успехът му принадлежи, а бездуховността триумфира и обсебва човека и обществената действителност. Постоянна е самотата на добрия и честен човек, чиито любов и щастие са невъзможни в корумпираното общество, в което парите и алчността в живота на хората властват и променят поведението, навиците и морала им.

„Темата за властта, за промяната – това е, което ме интересува”; „Всички, които гледат постановката, ще могат да видят диагнозата на едно много сериозно заболяване- на обществото в момента“ – Бина Харалампиева

„Юрий Дачев е направил пиеса по романа на Мопасан, без да се притеснява да променя характери и диалози, както и да добавя нови такива. Получило ли се е – да. Най-вече защото използва драматургичните канони с пълна сила, което очевидно се дължи и на режисьора Бина Харалампиева. Самата тя определя драматизацията като най-виртуозната до момента работа на Дачев по епическа творба от такъв мащаб. Романът, оценен от Толстой като най-големия шедьовър на френската литература, още веднъж е послужил за нуждите на високото изкуство. Можем смело да заявим, че резултатът е отличен.”
Сабина Василева, в-к “Сега”

Участват