За начало на театралното дело в Пазарджик се смята 1870 г. с осъществяването на първото представление „Многострадална Геновева” в читалище „Виделина”, което се помещава в една от стаите на класното училище. Инициатори са Петър Бонев, Кочо Честименски и Константин Величков. К. Величков поставя пиесите „Иванко” от В. Друмев и „Разбойници” от Ф. Шилер.
От 1893 г. представленията се изнасят в павилион, доставен от Първото българско земеделско промишлено изложение (1892).С откриването на новата сграда на читалище „Виделина” (1904) се създават добри условия за театрална дейност – салон, сцена, декори, костюми, гримьорни.
През 1922 г. градската община отпуска субсидии за създаване на театрални представления и заплати за ръководителите на трупата. От 1930 г. до 1937 г. в различни спектакли на пазарджишка сцена гостуват големите български актьори Кръстьо Сарафов, Владимир Трандафилов, Елена Снежина, Теодорина Стойчева. През годините до 1937 -ма театърът почти се професионализира – всички актьори са на постоянна заплата, провеждат се квалификационни курсове. Ръководители на трупата през този период са Любомир Паспалев, Живко Оджаков и Стефан Киров, а от 1937 до 1942 г. Крюгер Николов.
През 1942 г. театърът е закрит. През 1945 г. под ръководството на Христо Генов е открит отново. Обособен е като Общински драматичен театър (1948-1958), а от 1959 до 1963 г. профилът на дейността му е драматично-музикален.
През 1963 г.музикалният отдел е закрит и театърът минава към Министерството на просветата и културата като Държавен народен театър. Закрит е през 1964 г. с постановление на Министерския съвет.
През 1969 г. (отново с разпореждане на Министерския съвет) той е възстановен като Държавен драматичен театър. Същата година е открита нова театрална сграда, проектирана от архитект Ст. Хаджистоянов. Директор на новата театрална трупа става актьорът Васил Спасов. В нея влизат част от актьорите на пловдивската Младежка сцена (Катя Паскалева, Северина Тенева, Адриана Палюшева, Стефан Германов). В течение на поредица от театрални сезони щатен режисьор е Николай Поляков (“Хоро”, “Чайка” и др.). През последвалите две десетилетия особено плодотворно за дейността на театъра се оказва режисьорското присъствие на Крикор Азарян (“Албена”, “Януари” и др.),а после наЛеон Даниел (“Одисей пътува за Итака”, “Господин Пунтила и неговият слуга Мати”, “Пейка” и др.). Директорската длъжност през този период най-продължително се заема от режисьора Георги Делев.
През 1997 г. сградата на театъра претърпява унищожителен пожар.
От 1998 г. до 2012 г. директор е режисьорът Владлен Александров. През 1999 г. статутът на театъра се променя, към него се присъединява Държавният куклен театър “Светулка” и новото формирование вече фигурира като Държавен куклено-драматичен театър. През този период особено се засилва международната дейност на театъра. Осъществяват се гастроли в балканските и други европейски страни, както и извън границите на Европа, участието в международни и национални фестивали донася на трупата многочислени награди. От 2000 до 2011 г. театърът е домакин на Международния фестивал “Есенни театрални срещи”.
През 2013 г. директорският пост се поема от театроведа Александър Жеков.