Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ е един от най-старите професионални театри в България с изключително богата и любопитна история. Конституиран чрез Гражданско събрание на 22 декември, 1918 г., първата премиера на новосъздаденият театър е на 6 февруари, 1919 г. с пиесата „Кин“ от Александър Дюма (режисьор Владимир Николов).
„Инициативата за създаване на Плевенски градски театър в едно време на преживяна национална катастрофа принадлежи на артиста г. Акелсандър Гюров, който устрои четири граждански събрания, популяризира в тях идеята за театъра и осветли гражданството върху начина за основаването му“
Из протокол на Гражданското събрание от 22. Декември, 1918 г.
През годините множество предизвикателства са сполетявали Плевенския театър – едва няколко години след създаването му, пожар през 1925 г. го изпепелява до основи. Въпреки трагедията е основан Театрален комитет, който да поднови творческата дейност: на 17 октомври, 1926 г. е открит театралният сезон със „Змейова сватба“ от П.Ю.Тодоров. За реконструкцията театърът събира 670 хил. лева, от които 40% са дарени на фонда „Пострадали от атентата в църквата „Св. Неделя“.
В следващите години театърът се стреми към професионализация и развитие на силен и разнообразен репертоар: в годините между 1928 и 1932 Кръстьо Сарафов изпълнява главните мъжки роли в пиесите „Разбойници“ от Шилер, „Големанов“ от Ст.Л.Костов, „Хенри IV“ от Уилям Шекспир, „Мариус“ от Марсел Паньол, „Престъпление и наказание“ по Достоевски, „Бедността не е порок“ от Островски и др. Драматург на театъра е Боян Дановски, а директор – Георги Костов.
Равносметката през 1937 г. се оказва повече от оптимистична: само за един сезон, 18 години след първата премиера, в театъра са изиграни 272 представления с 64,112 зрители.
Не закъснява и първото представление за деца в Плевен – неговата премиера е през 1938 г., а заглавието е „Динко Мързелана“.
Този стремителен успех, включващ развиване на различни аудитории и представяне на сериозна българска и чуждестранна драматургия („Подвигът“ от Асен Разцветников,1944 г., реж. Н.О. Масалитинов; „Платон Кречет“ от Корнейчук) нараства до одържавяването на театъра през 1946 г.
В новия строй е открит Плевенският народен театър, който отразява процесите, характерни за целия ни национален театър в периода. Няколко години след т.нар.„размразяване“ след Априлския пленум през 1956 г. започват да проблясват по-смели тенденции в развитието на плевенския театър с драматургия от Виктор Юго, Боян Болгар, Иван Пейчев, Николай Хайтов. Наред с преобладаващите български текстове за театъра в периода 1964 – 1979 г. впечатление правят и репертоарни избори като „Странната мисис Севъдж“ от Джон Патрик (реж. Слави Шкаров), „Любов под брястовете“ от Юджийн О‘Нийл и „Всичко в градината“ от Едуард Олби (реж. Елена Цикова). В периода 1965 – 1982 г. театърът е ръководен от Илия Чоджумов, последван от Милко Кулев, Георги Черкелов, Васил Попилиев…
През целия този противоречив, пъстър период, плевенският театър заявява открито своя ангажимент и интерес към новата българска драматургия: на плевенска сцена са поставени за първи път 22 български текста за театър, сред които са „Опит за летене“ от Йордан Радичков (реж. Елена Цикова) и „Страшният съд“ от Стефан Цанев.
Иван
Страхотно културно място! Актьорите са на ниво, сградата също и не на последно място-спектаклите са много стойностни. Поздравелния!