Едно от изумителните неща в творбите на Валери Петров е благозвучната лекота с която се лее словото му, съчетана с толкова наситено с мъдрост съдържание. Истински пример за това е шедьовърът му “Бяла приказка”. Едно малко еленче, коте, лисиче, мече, сврака – най-обикновени персонажи от многобройните писания за деца, а същевременно характери, които създават напрегнато, забавно, истински сценично действие. Темата на постановката е приятелството – онези толкова нужни, но и толкова крехки взаимоотношения между хората, чиито закони или не се усвояват, или не още в детството ни.
В постановката си „Бяла приказка“, Валери Петров вкарва както героите, така и зрителите си в една игра, която носи удоволствие. Ако възрастен човек попадне в театралната зала, освен това, което радва децата, той може би ще си припомни итова, че приятелството, както и други прекрасни неща в живота, понякога носи огорчения и болка, но винаги е добре да го има.
Така завършва писанието си самотният, стар метеоролог в планината:
“Сняг вали, сняг вали
Над заспали ели…
Не боли, не боли,
Преболява, нали?”

Участват