Пиесите на руския писател и драматург Антон Чехов са сред най-поставяните в света. В своето творчество, авторът засяга живота на малкте, дребни хора, които винаги съществуват в едно общество.

В представлението „Вуйчо Ваньо“ се разкрива историята на този човек, който е останал в страни от живота и от възможността да бъде някой. Животът на „малкия“ човек просто минава, носейки на гърба си цялата трудност и несправедливост и ние трудно дори бихме могли да си помислим, че има такива хора. Героите просто са приели неизживеният живот, пълен с монотонност, докато не се появява красивата, но отегчена жена на стария егоист – проф. Серебряков – разкошната Елена Андреева. Тя успява да владее обкръжението си, като около нея се завъртат д-р Астов и силно влюбения – вуйчо Ваньо, който пропуснал да ѝ предложи брак преди години. В сюжета настъпва момент, в който чувствата му просто ескалират и преобръщат личността му.

„Чехов оставя човека, захвърлен във времето. В неговото минало и непоносимо настояще. Времето е основно действащо лице. Времето неусетно те превръща в странен тип, особняк. Човекът се спира за миг и започва дълго да анализира миналото, да открива пропуснатите възможности, ревизира щателно всяко кътче от стаите на паметта. Невъзможно е да подредиш по новому тези стаи. Там вече е запечатано и всичко е описано като на местопрестъпление. Това е твоето дело. Непоправимото вече се е случило. Непоправимо е. Да заспиш… Не можеш. Да започнеш отначало, но какво… откъде да започнеш? Трябва да запълваш времето. Трябва да го храниш. Времето е особен съквартирант – храни се мълчаливо. То мълчи дълго, а после започва да говори. Говори и говори и не спира. Проглушава ти ушите. Не можеш да го спреш. Човекът е само минало. Младостта се оглежда в старите снимки. Съществува ли бъдеще? Съществува само, когато се превърне в минало? Но ние живеем в настоящето. Сега. „
Григор Антонов

Участват