Парижката Света Богородица като драматическа поезия и съдържание на човешката индивидуалност. В предговора към „Съзерцание“ Виктор Юго пише:“Тук е разказана една човешка съдба ден след ден. Но това животът на един човек ли е? Да, но също така и живота на другите хора. Никой от нас няма честта да притежава живот, който е само негов. Моят живот е вашия, вие изживявате това , което изживявам аз, съдбата ни е еднаква.“ „Парижката Света Богородица“ (1831) е роман, вдъхновен от духа на романтизма. В него има всичко необходимо за човека – вяра в доброто, възторг от красотата; конфликт, породен от двойнствеността на този свят – между доброто и злото, красивото и грозното; копнеж по щастие; възхищение от силата и дързостта на стихията на чувствата; надмощие на чувствата над разума. Епохата на романтизма поставя чувствата над разума, бунтува се срещу установените модели на мислене и поведение и създава ирационален свят , в който е възможно проявлението на свободата на човешкия дух.

В завещанието си на 31 август 1881 година Юго пише:
1.Бог съществува като абсолютно независим създател и повелител на Вселената.
2.Животът има смисъл, когато човек обича, труди се и крачи напред.
3.Душата е безсмъртна.
4.Любовта е единственият неизчерпаем извор на вяра в живота.
5.Мисията на поета е да възвръща хората към човечността, а човечността е дело на любовта.

Спектакълът, който ще видите и ще съпреживеете с нас тази вечер E животът на духа ,
преживяващ патос, страст, терзание, болка, милосърдие и състрадание.

Дали във времето, в което живеем разумът безвъзвратно е надмогнал чувствата…

Лилия Абаджиева

Участват