През 2014 г. Лилия Абаджиева е номинирана за „Икар“ за режисура на „Скъперникът“.
В сатиричната комедия „Скъперникът“ френският драматург Жан Батист-Молиер разглежда недобрите човешки черти – лицемерие, скъперничесво, наглост и нечестност. Пиесата е играна за пръв път на 9 септември 1668г. на сцената на Театър дю Пале-Роаял и е издадена през 1669г.
Комедията разкрива капаните, в които може да попадне едно човешко същество поради невъзможността да насити сетивата си.
В спектакъла „Скъперникът“ героите са въвлечени в комични и трагични ситуации, водени от разрушителните си страсти и замъглената си идеология. Отличителните им черти на характера са преувеличени на максимум и ги довеждат до увлечение, което ги кара да не могат да видят неморалното в поведението си. Съзнанието на героите е изкривено и единствената им цел е да натрупват материални блага, да контролират, да притежават всичко и дори не се замислят за последиците от това върху човека и обкръжението му. Главният герой в пиесата е стиснатия Арапагон, който е и тираничен баща. Той е изцяло запленен от своето богатството, от манията си да конторлира всичко и всички, от страха си да не бъде ограбен, въпреки, че притежава най-голямото богатсво – децата му Елиз и Клеант. Алчността и нервността вървят ръка за ръка и докарват героя до ръба на лудостта. Като констраст на цялата картина се явява любовта, която успява да възтържествува. Заплетените странни ситуации довеждат до щастлив край и всеки получава това, за което копнее.
Скъперникът живее и до днес, носещ присъщите белези на комедиите на Молиер, именно похот, гняв и алчност.
“Скъперникът” е комедия на характера, по-някакъв начин се преувеличава характеристиката на конкретна страст и през това огромно криво огледало или увеличително стъкло Молиер едва ли не се опитва да ни поучи по някакъв начин да погледнем вътре в себе си. И мисля, че модерният човек живее в една непрекъсната надпревара да трупа повече и повече. Наслажденията са безкрайни, желанието на човек да трупа и материални и всякакви други, ако щете дори и интелектуални блага, да си прави фотосесии от дестинации, които да споделя с приятели, желанието за притежание е доведено почти до булимия, почти до пароксизъм. Човечеството може би никога не е било толкова материално настроено, колкото в епохата, в която живеем. “
Лилия Абаджиева
Киряга
Много ми хареса, жестоко препоръчвам!
Лорчето
Скъперникът – забавна и много вълнуваща история. Много ми хареса, отново бихме ви гледали. Браво!