Човек от земята
1 Звезда2 Звезди3 Звезди4 Звезди5 Звезди6 Звезди (5 оценки, средно: 5,80 от възможни 6)
Loading...
Жанр:

Трилър
Автор:

Джеръми Биксби
Режисьор:

Георги Михалков
С участието на:

Ивайло Драгиев, Роберт Янакиев, Георги Златарев, Ивет Радулова, Мариана Жикич, Христо Ботев Станчев, Костадинка Аратлъкова, Свежен Младенов
Сценография:
Петър Митев
Костюми:
Петър Митев
Музика:
Иван Драголов
Превод:
Георги Михалков
Продължителност:
1 час(а) 40 минути
Гледайте на:

„Човекът от земята“ е пиеса-разказ за един сън, в който спомени от 14 000 години връхлитат героите и зрителите, за да дадат отговори на въпросите на днешния ден и да върнат невидимото в живота на всички нас. Героите са колеги в универитет и са различни типажи хора. Сред тях има набожна християнка, биолог, историк, антрополог, археолог и една студентка. Всички те са се събрали на гости на професор Джон Олдман, който е решил да промени живота си, като напусне своята работа и града, в който живее. Той кани своите колеги- професори от престижен университет, студенкта и хрстиянка, за да се сбогува с тях, а те от своя страна го посещават с идеята да го откажат от това решение. Неусетно всички те са въвлечени в научно- фантастичен сюжет, в който се опитват да намерят отговор на единствения въпрос: Вярвате ли, че може да съществува човек на около 14 000 години? Каквото и да се е случвало през всичките хиляди години, човекът е участник на случилото се.

Диалозите в „Човекът от земята“ са силно драматични, всички герои са равни, сюжетът неочакван, интересен и скандален, подробностите предизвикват все по-нарастващото любопитство.

„Когато, към днешна дата се опитвам, понякога, да преброя онези, всъщност мигове, в които, всъщност съм бил жив, се питам: какво съм правил през последните няколко хиляди години. После тръсвам глава, забравям и кротко заемам мястото си в кристалната решетка.
Докато не срещна /случвало се е, случва се…/ някой от тях – онези встрани – тихи, почти невидими… Онези, с въпросите без отговори и с отговорите на всички въпроси. Някой Човек от земята, който си позволява лукса да не забравя, да помни, да си остава Галактика.
Защото, струва ми се, ако все още ме мъчи нещо, това е въпроса: мога ли да си остана атом, без да преставам да бъда Галактика.”
Георги Михалков

Участват

2 Коментара

Добави коментар