Знаем, че темата за изневярата е третирана чрез всички жанрове в историята на драматургията – от древногръцките трагедии до съвременната сатирата и фарса.

Тя категорично е застъпена и в Библията чрез една от десетте Божи заповеди: „Не прелюбодействай!”.

Нашият автор, обаче, не си служи нито със законите на драмата или трагедията, нито с острието на сатирата, нито с подигравката и кикота на фарса. Не си служи в чист вид, но на много места е мацнал с четката и от драмата, и от сатирата, и от фарса. И въпреки това, той гледа на героите си с разбиране, обич и умиление, без да им спестява неудобните ситуации, конфузните състояния или жалките реакции.

Общото заглавие, под което представяме четирите пиеси, мислено е поставено в кавички от автора. „Прелестите на изневярата” съвсем не са чак толкова прелестни. Стремежът на човека към разнообразие, любов, страст или щастие чрез изневяра е съпътствано от неудобства, терзания, страхове, подлост и лъжи и в крайна сметка остава непълноценен, недоизживян и някак недостоен. „Това е положението”, сякаш ни казва авторът. „Такива сме от Адам и Ева до нас самите. Не сме ангели, слаби сме, страстите са по-силни. Нека се погледнем чрез героите на пиесата и да се примирим със себе си.”

Йосиф Сърчаджиев

Участват